Проект "Музите" - Еди Седжуик

Пренасяйки се в 60-те години на XX век, историята на следващата муза е самотна и мрачна. Еди Седжуик – парти момичето на Ню Йорк, момичето от „Фабриката“, актрисата, вдъхновението на Анди Уорхол и Боб Дилън, тази която всички искат да познават умира само на 28 години по-загубена от всякога. Седжуик обаче, е много повече от познатите стереотипи, в които вмъкваме несъзнателно хората. Тя не е просто модел, нито просто актриса, нито просто момиче от висшето общество. За кратко време тя се превръща в моден катализатор, муза за режисьори, артисти, в някой на когото всички по това време искат да приличат. Звучи атрактивно и бляскаво, но зад суетата на тълпата, камерите, грима и клюкарските колoнки стои едно емоционално сринато момиче търсещо единствено истина и любов.

Едит преди Еди

Едит Седжуик се ражда през 1943 година в заможно семейство. Живее в ранчо в Калифорния с родителите си и шестте си братя и сестри. Историята на Еди и семейството й е тъмна и мрачна, изпълнена с тайни за сексуални посегателства и психични болести. Ранните си години Едит прекарва из клиники и психиатрични заведения, за да лекува депресия и булимия. Извън тях, животът й в ранчото е изолиран от истинския свят и от контактите с хора. Трагичните моменти следват Едит Седжуик непрекъснато. Тя губи двама от братята си, които сами слагат край на живота си в следствие на нервни сривове и психологични проблеми.

Еди Седжуик и Алън Гинсбърг

Factory girl

През 1964г. след като получава в наследство от баба си в размер на 80 000 долара Еди се мести в Манхатън, Ню Йорк, за да се пробва като модел. По това време тя сериозно започва да експериментира с алкохол, амфетамини и LSD. Пазарува, танцува, общува по необикновен и странен начин. За кратко печели славата на „парти момичето, което трябва да познавате“. Тогава среща Анди Уорхол, както и Боб Дилън. С Дилън имат кратък флирт, който обаче оставя в музикалния му живот песните Just Like a Woman и Leopard-Skin Pill-Box Hat. По-важна за Еди се оказва връзката й с Анди Уорхол, кoято я издига до върха. Тя взима участие в 18 от неговите ъндърграунд филми. Въпреки, че те не са насочени към масовата публика и не се показват никъде освен във „Фабриката“, Ню Йорк, точно тогава вниманието от страна на медиите към Еди Седжуик и модният й усет е най-голямо. Всички говорят за двойката Уорхол-Седжуик. Те се появяват заедно по светски партита и събития, канят ги заедно на интервюта, снимат заедно, работят заедно. Уорхол възхвалява Седжуик, вкусът й към модата, красотата й, нарича я „Моята Суперзвезда“. Но развитието на историята не се различава от всяко друго, което сме чували досега. След като Еди не получава финанси за работата си във филмите на Анди, тя му забранява да ги пуска. Отчуждават се един от друг. Това води до тоталното игнориране на Еди Седжуик от светските кръгове, от "Фабриката", от „приятелите“ й. Еди пада от върха. В едно от интервютата си след това Уорхол казва, че никога не са били особено близки, а след смъртта на Еди, Боб Дилън отрича да е имал общо с нея.

Еди Седжуик

Анди Уорхол и Еди Седжуик

Боб Дилън и Анди Уорхол

Femme Fatale

Малко преди смъртта си, Еди Седжуик се омъжва за Майкъл Пост, приятел с когото се запознават по време на престоя си в клиника през 1970 г. Заради него тя спира наркотиците и алкохола, но за кратко. Еди Седжуик умира през 1971г. в съня си под влиянието на алкохол и лекарства.

Така приключва историята на музата на поп-арт културата през 60-те години. Самотно дете, самотна на върха, сама в смъртта. Във филма Ciao! Manhattan Седжуик казва: „Всичко което направих беше мотивирано от психологическо объркване“.

Edie Sedgwick documentary about her life VIDEO

Проект "Музите" - Гала Дали

Оставайки на сюрреалистична вълна, следващото вдъхновение приело формата на жена се казва Гала Дали.

Гала

Елена Дяконова е рожденното име на Гала. Тя е родена в Казан, Русия през 1894г. Живее в Москва със семейството си, а благодарение на пастрока си получава високо образование и започва да преподава в начално училище.

Обувка-Шапка, носена от Гала Дали (1938)

Елюар и Гала

Гала заболява от туберколоза и семейството й я изпраща в санатариум в Швейцария. Там тя среща Пол Елюар. Общата им страст към четенето ги сближава, влюбват се и през 1917г. се женят. Година по-късно се ражда единствената дъщеря на Гала – Сесил, която Гала игнорира през целия си живот.

Дали, Гала, Елюар, Нуш

Елюар, Гала и Ернст

Пол Елюар започва да се изявява като поет и заедно с Гала се приобщават към възникналото сюрреалистично движение по това време. Освен вдъхновение за стиховете на Елюар, тя става водеща муза на цялото движение, включително на Андре Бретон и Макс Ернст. Между Гала и Ернст се заражда връзка, която не била тайна. Тримата, заедно с Елюар прекарват няколко години в тройно съжителство. В творчеството си Макс Ернст прави редица портрети на Гала.

Ернст, Гала, Елюар

Гала Елюар от Макс Ернст (1924)

Салвадор Дали и Гала Дали

Елюар се запознава със Салвадор Дали в Париж през пролетта на 1929г. Дали кани Гала и Елюар да прекарат лятото в Каракес, Испания заедно с още негови приятели, сред които са и Рене Маргит и съпругата му Жоржет.

Гала и Дали се влюбват моментално, заживяват заедно и по-късно се женят. От този момент нататък биографията на Гала е неразривно свързана с тази на Дали. Той подписва картините си с неговото и нейното име, а тя е негов действащ агент.

Поради предполагаемата фобия на Салвадор Дали от женски гениталии се смята, че той бил девствен до момента на срещата си с Гала. Тя била повече негова муза, отколкото интимен партньор. Гала изпитвала силно сексуално желание през целия си живот и затова имала многобройни извънбрачни връзки насърчавани от Дали, който практикувал кандаулизъм (сексуална практика или фантазия, в която мъжът разкрива физически партньорката си, за доставяне на воайорско удоволствие на други хора). Гала имала сексуална връзка дори и с бившия си съпруг – Пол Елюар.

Вече седемдесет годинишна, Гала силно страдала по загубената си младост и се опитвала да си я върне чрез контакт с млади момчета, хранителни лечения и операции. Уморена и отегчена тя намира малък средновековен замък близо до Жирона, Испания, където да живее далеч от грижата и менажирането на съпруга си. Дали реставрира замъка, рисувайки го с красиви стенописи, но въпреки това той  имал право да посещава жена си само чрез писмена покана от нея.

Дванадесет години след това Гала умира и бива погребана в замъка си. Салвадор Дали живее още няколко години, но със смъртта на Гала умира и вдъхновението му и желанието му за създаване на изкуство. 

Leda Atomica (1949)

Проект "Музите" - Мария Бенз Нюш

Проект "Музите" е посветен на жени и мъже оставили своята следа в световната история чрез вдъхновението. Те са толкова много, а за тях се пише и говори толкова малко. Необикновените им истории и характери пленяват други, също толкова необикновени творци и ги превеждат с лекота по неподозирани пътеки на съзнанието и творчеството им. 

В няколко поредни публикации ще се опитам да предам аурата и притегателната сила на личността на тези хора и да разкажа индивидуалните им истории. 

Еди Седжуик, Гала Дали, Памела Морисън, Пати Бойд са само малка част от музите, за които искам да разкажа. 

Музата

Понятието муза съществува още от далечни времена и бива запазено до днес, но с малко по-различно лице. В древногръцката митология музите са девет сестри, дъщери на Зевз - символ и закрилници на различно изкуство или наука. Във вече модерни времена това което разбираме чувайки понятието „муза“ е вдъновение. Художници, писатели, режисьори, хора изцяло отдадени на красивото и духовното търсят нея – музата. Открият ли я и докоснат ли се веднъж до нея, тя се превръща във въздух и вода за вътрешния им свят. Музата най-често приема облика на жена. Жената-муза не е обикновена. Тя е различна от другите. Свободна, непокорна, фина, грациозна, буйна, непостоянна. Тя е всичко което е в състояние да разбърка съзнанието, но и онзи механизъм които кара изкуството да се превърне в такова.

Първото вдъхновение на Проект "Музите" е Мария Бенз Нюш - музата на сюрреалистичен Париж.

Мария Бенз - Нюш от Ман Рей (1928)

Мария Бенз е родена през 1906 година в Мълхаус, тогава част от Немската Империя. Животът й е кратък, но изключително интригуващ. Премествайки се в Париж през 1928 година за да изкарва прехраната си като почасова актриса, акробатка, пърформънс артист и помощник хипнотизатор, тя среща бъдещия си съпруг Пол Елюар – писател, един от основателите на сюрреалистичното движение. Женят се през 1934 година. Цикълът поетични произведения, който Пол посвещава на Нюш се нарича „Леката“. Илюстрациите и кориците на книгата били фотографии на голата му съпруга, направени от Ман Рей през различни години. Преди да се ожени за нея, Пол Елюар имал изпепеляваща връзка с бъдещата съпруга на Салвадор Дали – Гала.

Нюш и Елюар от Хенри Мартини (1935)

Нюш била модел и за няколко кубистични скици и рисунки на Пабло Пикасо през 1930. Говори се, че може би е имала и връзка с него. Мария не ограничавала себе си единствено до това да бъде сюрреалистично вдъхновение за другите. Смята се, че борейки се с инсомнията си тя обожавала да прави колажи. През Втората световна война Мария Бенз работела за нацистката окупация на Франция.

Пабло Пикасо (1937)

Само на 40 години през 1946 тя умира на парижка улица от масивен инфаркт. Смъртта на нежната муза нанесла изключително тежък удар върху групата на сюрреалистичните артисти на чието творчество тя повлиява.

Колажите на Мария Бенз - Нюш